Антихроматинови антитела •
Определение
Какво представляват антихроматиновите антитела?
Тестът за антихроматинови антитела се използва за диагностициране на наличието на системен лупус еритематозус (SLE).
Има няколко антихроматинови антитела, свързани с автоимунни заболявания. Нуклеозомата (NCS) е важен показател за наличието на антиген в системния лупус еритематозус. Антинуклеозомните антитела (Anti-NCS, анти-хроматин) имат важна роля в патогенезата на лупус еритематозус. Повечето пациенти също имат антинуклеозомни антитела. Наличието на анти-NSC антитела показва възможно увреждане на бъбреците (като гломерулонефрит или протеинурия) и системен лупус еритематозус. Пациентите с лупус еритематозус обикновено имат анти-NSC автоимунни антитела в сравнение с анти-ДНК.
Антихистоновите антитела причиняват цели 20%-50% от първичния лупус еритематозус и 80%-90% от медикаментозно индуцирания лупус еритематозус. Само по -малко от 20% от антителата са свързани със съединителната тъкан. Антихистонови антитела могат да се използват специално за идентифициране на хора с лупус еритематозус, причинени от лекарства като прокаинамид, хинидин, пенициламин, хидралзин, метилдопа, изониазид и ацебутолол. Има няколко вида антихистонови антитела (AHA). В случай на лупус еритематозус, причинен от лекарства, тялото произвежда специален AHA (анти-[(H2A-H2B) -DNA] IgG). Други AHA заболявания като ревматоиден артрит, ревматоиден артрит при млади хора, първична билиарна цироза, автоимунен хепатит и дерматомиозит (възпаление на мускулите) са включени в другата група AHA.
Кога трябва да получа антихроматиново антитяло?
Тестовете за антихроматинови антитела се използват за диагностика, анализ и лечение на пациенти с лупус еритематозус и са полезни за демонстриране на повишения риск от нефрит, причинен от лупус.
